Над малкото савойско село Монвалезан до края на 60-те години се простирали обширни планински склонове, използвани през лятото за паша. Именно такива терени попадали във фокуса на държавната програма Plan Neige – мащабен френски проект за изграждане на големи, футуристични ски курорти с бетонна архитектура и висока концентрация на леглова база.
La Rosière обаче тръгва по съвсем различен път.
Защо тук не се появява „мегакурорт“?
От La Rosière се открива величествена панорама към долината на река Изер. Отсреща се виждат Les Arcs, а по-далеч – La Plagne, Les Trois Vallées и Tignes. Всички те са резултат именно от Plan Neige – реализирани въпреки сериозна съпротива от местните жители, заради намесата в природата, отчуждаването на земи и индустриалния мащаб на строителството.
И склоновете над Монвалезан първоначално били разглеждани като възможно място за „трето поколение“ ски курорт. В крайна сметка обаче проектът бил отхвърлен: теренът предлагал твърде малко пространство, твърде много южни изложения и – не на последно място – регионът вече бил достатъчно наситен със ски зони.
Местните поемат инициативата
Въпреки отказа на държавата, местните жители вярвали силно в потенциала на района по пътя към прохода Малкия Сен Бернар. Регионът е известен с обилните си снеговалежи – според местните, дори по-щедри от много други места в Савоя.
Няколко местни пионери решили да действат сами. Те изградили първия влек със собствени средства, пренасяйки частите ръчно по склона. Скоро след това се появил и първият хотел, последван от още лифтове и малки квартали с шале. Така постепенно La Rosière се оформя като зимен курорт – без високи бетонни блокове, а с архитектура, вдъхновена от местните традиции.
До края на 70-те години капацитетът достига около 5 000 легла, а през 80-те се появяват и първите седалкови лифтове.
Свързването с Италия: Espace San Bernardo
През 1984 г. е изградена връзката с италианския курорт La Thuile, разположен от другата страна на Малкия Сен Бернар. Така се ражда ски зоната Espace San Bernardo – днес с над 150 км писти.
Връзката не е напълно безпроблемна – изисква няколко лифта и дълъг влек – но именно това допринася за чара ѝ. Особено интересна е климатичната особеност: възможно е от френска страна да вали обилно сняг, докато италианската част се радва на слънце.
Les Eucherts и умереното разширение
През 2006 г. развитието получава нов тласък с изграждането на втори ски квартал – Les Eucherts, разположен източно от основния център. Той е свързан пешеходно с Centre чрез парк и разполага със собствен малък център, магазини, ресторанти и директен достъп до пистите. И тук архитектурата остава в стил шале – без масивна височинна застроеност.
Mont Valaisan – повече предизвикателства
През 2018 г. е открита зоната Mont Valaisan, която добавя по-спортни и технични писти, както и по-добър достъп до извънпистови терени. Това е ценно допълнение, тъй като френската страна на курорта като цяло предлага по-леки спускания, докато италианската част традиционно е по-предизвикателна.
Контролирано развитие и ясни граници
Развитието на La Rosière е ограничено до максимум 15 000 легла, към които се добавят около 5 000 от италианска страна. За сравнение: Les Arcs разполага с над 41 000 легла, а La Plagne – с повече от 57 000. Това ясно показва по-малкия мащаб на La Rosière и обяснява защо курортът се усеща по-спокоен и по-човешки.
В последните години се появиха по-големи комплекси, включително ваканционен хотел от международна верига, което породи известни притеснения. Местните власти обаче уверяват, че капацитетът вече е достигнат и нови мащабни разширения няма да последват.
Лично впечатление
Карал съм ски в La Rosière два пъти. Вторият път – за съжаление – само един ден заради контузия. Въпреки това впечатлението ми остава много положително. Това не е автентично старо село като в Австрия, нито елитен курорт като Megève, но със сигурност е много по-приятен от типичните големи френски ски комплекси.
Мащабът е човешки, архитектурата – привлекателна, а атмосферата – спокойна. Трябва да се внимава при избора на настаняване, тъй като не всички обекти са ski-in/ski-out, но всичко е лесно достъпно пеша или с автобус.
Снежна сигурност и дълъг сезон
La Rosière е снежно сигурен курорт и сезонът често продължава до късна пролет. И при двете ми посещения в края на сезона условията бяха напълно подходящи за каране. Южните изложения естествено влияят върху качеството на пистите през април, но това е нормално. От италианска страна, където преобладават северни склонове, условията често са по-добри.
Заключение
La Rosière е пример за ски курорт, изграден „отдолу нагоре“ – от местната общност, с ясна визия и контролирано развитие. Именно това му придава характер, устойчивост и приятна атмосфера. В свят на масов туризъм и мегакомплекси, този курорт доказва, че има и друг, по-човешки модел на развитие.
